Дарение и покупко-продажба на земеделска земя.

Дарението е институт в българското право, уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Въпреки че са отделени само три члена, в тях сравнително ясно се очертават действията и резултатът на дарението, а именно – едно лице безвъзмездно дарява нещо на друго лице. Нотариалната форма на договора е задължителна. Договорът може да се подпише както лично, така и чрез упълномощено от дарителя или от дареният лице.

В последните няколко години дарението зае главно място при сделките със земеделски земи, които са при съсобственост на имот, ако единият собственик иска да продаде идеалната част, която му се полага. Съобразно чл.33 от Закона за собствеността (ЗС) той е длъжен да я предложи първо на другите съсобственици. При положение, че те не желат да закупят неговата част от имота, той може да продава на трети лица. Тъй като по време на реституцията земеделските земи са връщани на наследниците, а не на лицата, които са ги притежавали по време на национализирането през 1946г. (към момента на връщане голяма част от тях са били починали), един имот може да е в съсобтвеност на голям брой съсобственици, които дори не се познават. При такова положение с цел да се избегне подписване на декларация съобразно чл.33 от ЗС (декларация, която удостоверява, че никой от съсобствениците не иска да закупи този дял от имота), сделките се изповядват по следния начин - с договор за дарение се прехвърля идеална част от частта на дарителя в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част се прехвърля след това с договор за покупко-продажба на вече надареното лице.

Тук въпросът е: Заобикаляне ли е това на закона?

Отговорът на този въпрос идва с ТР No 5/2012 г.на ОС при ГК на ВКС, което гласи, че ...“няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.“

Друг важен въпрос е: Може ли дарение да бъде отменено?

Чл.227 от ЗЗД посочва три възможности, при които дарението може да бъде отменено, когато дареният:

 а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

 

Възниква въпросът: Какво става ако надареният вече е продал дареното му имущество и има ли някакви негативни последици за преобретателя (последващия собственик) при положение, че дарителят иска отмяна на съобразно горе изброените основания?

Отговорът е в чл.227 ал.5 от ЗЗД  - Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба...

Подводният камък при сделки с дарение е, че след смърта на дарителя низходящи (децата, в това число и осиновените), родители или съпруг имат право на запазена част от дареното. (чл.28 и следващите от Закона за наследството)

Покупко-продажбата е най-сигурният способ за придобиване на имущество, представлява възмездна сделка, изповядва се в нотариална форма. При този договор наследниците нямат право на запазена част.

 

за Контакти

за реклама и въпроси

bgnivi@abv.bg

телефон за контакти

0889 470 039

или

Отправете вашето Запитване