Земята у нас е разделена на 20 млн. парчета между 2 млн. собственици, посочи председателят на Селскостопанската академия проф. Светла Бъчварова. По нейно мнение от 540 000 регистрирани земеделски производители в България само 5 000 са търговски дружества със значителен ресурс и доходите им в земеделието са водещи. От тях в края на 2009 г. земеделските кооперации са около 700, при условие, че през 2001-2002 г. са били 1 600, сочат данни на Селскостопанската академия.
В българското земеделие останаха класическите земеделски кооперации от 18 век, които са характерни за дребните производители. Всички останали форми на коопериране - снабдяване, търговия, маркетинг и др. почти не получиха развитие. За да произвеждат и оцеляват обаче дребните земеделски стопанства трябва да се съюзяват. Ефективността от подобен акт е повишаване на мащаба на произвежданата продукция.
Притесненията на дребните производители, че сдружаването под някаква форма ще ги ограничи в дейността им звучи пресилено от гледна точка на резултатите, които биха получили, категорична е проф. д-р Бъчварова.
От 46 млн. дка възстановена земя у нас е постигнат 34 млн. дка оборот при най-големия бум на ползването й, разкри проф. Бъчварова. Страната ни разполагала с голям ресурс възстановена земя, която все още не участва в производството на земеделска продукция. Тя е категорична, че спирането на процеса на раздробяване на земята е едно от задължителните условия за развитие на модерно земеделие.
Окрупняването на площите е свързано с осигуряване на значителен ресурс от вода за напояване. Хидромелиорациите в България се разрушиха. От 7 млн. дка поливна земя през 1989 г., двадесет години по-късно напояваните площи са около 350 000 дка - основно в Пазарджик, Пловдив,Сливен и Ямбол. Те непрекъснато намаляват. Водата като ресурс, който осигурява ефективно производство в България е недостъпна поради високата цена и приетите нормативи за ползване, отчитат от Селскостопанската академия.
За да се стимулира животновъдството, на скотовъдите трябва да се предостави земя от общинския и държавен поземлен фонд, апелират селскостопанските учени. По техни проучвания, ако стопанството не произвежда 60-70 процента от фуража, то не би могло да издържи. Първите фалити се дължат именно на недооценка на този факт - създават се ферми, купуват се животни, без насреща да има обработваема земя, която да осигурява фураж. Поради липса на работна ръка в селата масово се преминава не към млечно, а към месодайно животновъдство, уверяват още анализаторите.Там обаче не се получават ежедневни приходи, което пък се отразява на средствата за инвестиране и развитие на производството.
Сериозен проблем за земеделците е достъпът до кредити. В почти всички европейски страни се използва като залог земеделската продукция, особено за получаване на оборотни средства. В България обаче това не се случва. Много предпазливо банките търсят друг вид залог - или земя, или други трайни активи. Начинът на подаване на проекти и дългият период, в който се осъществява тази процедура също създава изключително неудобство за земеделските производители. Евентуална децентрализация в системата на приемане и обработка на проекти би ги облекчила, според агроспециалистите.

fermer.bg