Завещанието представлява едностранна разпоредителна сделка, уредена в Закона за наследсвото(ЗН). Завещателят може да се разпорежда както с цялото си, така и с определена част от имуществото си приживе в случай на смърт. Завещанието влиза в действие след смъртта на завещателя при представянето му пред нотариус и обявяването му от същият.

За разлика от дарението при завещанието възникват редица проблеми.

Първият сериозен проблем следва от формата на завещанието, то може да бъде направено нотариално или саморъчно. Саморъчното завещание може да се съхранява от нотариус, от завещателя и в редки случаи от лицето, което се ползва от завещанието или от трети лица. Дори и да се съхранява при нотариус, собственоръчното завещание трябва да бъде обявено от нотариуса по молба на облагодетелственото лице или трето лице след смърта на завещателя. Това действие не е инициатива на нотариуса и той не е длъжен да следи за изпълнението му. И оттук идват проблемите. Ако преди обявяването на завещанието наследниците са се разпоредили с наследство включено в завещателното разпореждане, тази сделка е компроментирана, т.е. ако лицето, което е включено в завещанието предяви иск в съда, разпоредителната сделка може да бъде отменена. Друг основен проблем възниква, когато лицето, което се ползва от завещанието се разпореди с имуществото описано в завещателното разпореждане и след това наследник с право на запазена част, а това са - низходящи (деца, в това число и осиновените), родители или съпруг си я поиска посредством института за възстановяване на запазена част, това съответно ще накърни цялостта на имуществото закупено от преобретателя (последващия собственик). За това при сделки, за които се знае, че има завещателно разпореждане от наследодателя, е задължителна консултация с правнограмотно лице – юрист, адвокат.