На какво се дължи това? На първо място в България има много планински и полупланински райони, в които добивът е в пъти по-малък от този в равнинните райони. Съответно в тези райони няма традиции в земеделието, което предполага и по слаб опит на лицата решили да се занимават с земеделие и предпоставя допълнително занижаване на добива. Теренът в тези райони също допринася за по-големи разходи и по-малка печалба. При това положение една нива в едно балканско землище 3-та категория (примерно в някое село, общ. Троян) не може да донесе и на половина печалба в сравнение с нива 5-6-та категория в обл. Добрич, т.е. има абсолютна несъпоставимост. От друга страна от огромно значение са транспортните разходи по извозване на продукцията, тъй като износът става през пристанища Варна и Бургас. Транспортът от гр. Враца до пристанище Варна ще е 4-5 пъти по-скъп от транспорта от гр. Добрич до пристанище Варна, като разликата се  вкючва в крайната изкупна цена, т.е. производителят от Добрич ще получи 320 лв. на тон жито, а този от Враца 260 лв. на тон жито. Съответно първият ще може да си позволи да закупи повече ниви, ако цената е една и съща в двата района. Това от своя страна рефлектира върху търсенето на имоти, тъй като по-голямата покупателна способност на купувачите предполага по-голямо търсене. Важен факт е, че всеки земеделски производител търси начин да обезпечи стопанството си с повече собствена обработваема земя, с което си създава по голяма сигурност за в бъдеще, тъй като става независим от вече доста голямата аренда (наем),  която трябва да заплаща ежегодно на собствениците на земята, която ползва.